Роден съм на 16.04.1943 г. в с. Драгижево, Великотърновско в семейство на баща служащ, майка домакиня и дядовци и баби – селскостопански труженици. До 10^та си годишнина живях и учих на село, радвайки се на интересния селски живот и усвоявайки уменията да плуваме в дерета и вирове.
      През 1954 семейството ми се премести да живее във Велико Търново, където завърших Първа политехническа гимназия с придобити права като професионален шофьор (сегашна категория “C”). В края на учебната година на 11^ти клас до мен достигна информация за възможност за обучение в морското училище във Варна по специалността „корабостроене” , при която след завършването се придобива висше образование, става се цивилен и се работи по разпределение 10 г. в корабостроителните заводи. За съжаление до мен не достигна информация за наличие на другата такава специалност - „корабни машини и механизми” за нуждите на корабостроителните заводи – навярно щях да се насоча към нея, повлиян от придобитата професионална квалификация в гимназията. Отчитайки възможността за получаване на добро образование, спестявайки военната служба и перспективата да се работи в град край морето без колебание след завършването на 11^ти клас си подадох документите за кандидадстване в училището.
      По време на престоя ми във Варна, свързан с кандидадстване в училището, ми бе съобщено, че съм получил предложение от гимназията за кандидадстване математика в София.
      И така изпитите бяха взети и започнаха да ни привикват по единично пред комисията по приемането с председател кап. I ранг Дичо Узунов – началник на училището. При проведеното събеседване първо комисията се опита да ме убеди да се съглася за специалност „навигация”, а след това за „корабни машини и механизми”. Но аз държах за корабостоене и на зададеният ми въпрос „ Кокво ще правиш, ако не бъдеш приет в училището” аз им отговорих, че съм получил предложение за кандидадстване математика и ако не успея и там ще отслужа военната си служба като шофьор. С това събеседването приключи. При последвалото съобщаване на резултатите от проведените изпити чух името си като приет в специалност „корабостроене”. Така през месец септември 1961 г.започна моят курсантски живот в класно отделение 111 на випуск 1961 – 1966 г.
      Службата в училището не беше проблем за мен – не съм изпитвал някакви проблеми и не ми е тежала – нямам арести, нямам наказания, давах си дневалствата и караулите без проблеми. Съществуващият ред и дисциплина ме подготви много добре за цивилния живот и за бъдещата ми реализация като специалист. Навярно съм бил добър курсант, което се подкрепя от факта, че след завършването на втори курс бях назначен (аз представителя на цивилните специалности) като командир на отделение в 321 класнo отделениe - механици (випуск 1963 – 1968г), след края на трети курс – като зам. командир на звод на същото класно, а след края на четвърти курс – като старшина на рота в същият випуск. Този път на младши командир ме откъсна от ежедневните проблеми на класното отделение 111 и випуска, тъй като заедно бяхме само по време на занятия и изпити. А що се отнася до изпитите – аз винаги бях в първата четворка, която започваше всеки един изпит. Даже съм се възползвал от кратковременната практика за предварителни явяване на изпити и ползването на 6 дневен допълнителен отпуск, ако са всети с отлични оценки. И така неусетно дойде завършването на училището.
      След полагане на държавните изпити по политикономия и физкултура и защита на дипломната работа в края на юли приключи успешно обучението ми в училището и започна ползване на едномесечна почивка, която аз и моят приятел и колега Костадин Йосифов продължихме до момента, когато ни се обадиха, че трябва да започваме работе (около 10 септември 1966 г.) като ме попитаха къде желая да започна работа – в завода или в Института по корабостроене (тогава НИПКИК).
      Моето първоначално мнение за работа в корабостроителния завод в Русе се беше изпарило, след като по време на производствената практика в завода през лятото на 1965 г. разбрах, че летните жеги (над 30 градуса) в този град не са за мен и зa това пожелах работа във Варна – Института по корабостроене.
      И така на 15.09.1966 г. започна трудовата ми дейност в секция „Технология на корабостроенето” (понеже дипломнати ми работа беше свързана с технология на корабостроенето). Може би в рамките на 1 година бе обособено бюро „Механизация на управленческата дейност” – МАУД, в което бях преназдачен. Бюрото се занимаваше с разработване на проекти свързани с автоматизация на управленческите дейности (счетоводство, заплати, движение на материалите и т.н.) при ползване на наличните към момента технически средства – табулатори и сортировачки. Тези дейност бяха първообрази на бъдещето ползване на електронно – изчислителните машини и нямаха нищо общо с усвоеният материал в училището. През този период (1961 – 1975 г.) в корабостроенето бърно се развиваше научно – техническия прогрес вкл. създаване и изграждане на Изчислителен центът, обслужващ цялото корабостроене. Такъв бе обособен през месец декември 1969 г.
      Hа 02.12.1069 г. по мое желание бях назначен като ръководите група в Центъра заедно с още 5 – 6 души от Института по корабостроене, които станахме основатели на това ново структурно звено в областта на корабостроенето. Започна усилена работа по усвояването на техники на проектиране на автоматизирани системи за управление, усвояване на програмни езици вкл. много командировки в страната и чужбина.
      През 1972 г. ръководството на корабостроенето успя да издейства доставка на електронно – изчислителна машина извън рамките на СИВ (т.н. второ направление), в резултат на което бе доставена първата машина в България, работеща под операционна система „ОС” – от фирмата IBM, а именно IBM 370 модел 145. Последва усилено обучение чрез курсове, провеждани от IBM и множество командировки.
       Започна моята професионална реализация в областта на разработването и внедряването на автоматизирани системи за управление – дейности коренно различни от това, което бях изучавал в морско училище, дейности, които изискваха сериозна самоподготовка, особенно в областта на усвояването и прилагането на съвременни за времето си програмни езици и техники за обработка на информацията вкл. и с използването на бази данни.
Това продължи до 2000 г. когато Центърът бе ликвидиран в резултат на настъпилите декократични промени в страната (както бе ликвидирано и цялото корабостроене) и след 33 години работа в областта на корабостроенето се отзовах на борсата като безработен.
      В професионално отношение в Изчислителния център три години бях ръководител на група, занимаваща се с автоматизация на дейностите в областта на технологичеслата подготовка в корабостроителните заводи, а след това дълги години като главен проектант и ръководите на отдел, разработващ системи за автоматизация (използване на електронно - изчислителна техника) на управленческите дейности (планиране на производството, материално снабдяване, кадри, счетоводство, заплати и т. н) т.е. така нареченият отдел „АСУ”.
      С цел решаване на задачите в областта на електронизацията на управлението съм усвоил повече от 5 езика за програмиране, над 6 операционни системи, 5 системи за управление на база данни, което бе продиктувано от работата ми с най- различни видове изчислителни машини (IBM, PDP и персонални компютри) в периода 1970 – 2000 г.
       В периода на моята безработица(2000 – 2004 г.) разрухата в българската промишленост беше пълна и при вливането ми в групата на безработните кадри с моята квалификация почти не се търсеха, но все пак намерих някаква реализация в прохождащия частен бизнес като специалист по разработване на програми с ползването вече на персонални компютри (разпространение на ежедневната преса и бензиностанции) и даже като охранител.
      През 2004 г. започнах работа в Института по корабна хидро- и аеродинамика (сега Център по корабна хидро- и аеродинамика) като н-к отдел „Административно стопански”, а по – късно като ръководител направление „Осигуряване на експериментално – производствената дейност”. Като такъв работя и към момента ( октомври 2017 г.).

Пенсионер съм от м. юни 2010.

Женен с едно дете.

Живея във Варна. Възможни контакти на 0886 42 54 54