През 1961 год. обявените специалностите за прием в Морско Училище бяха 3: навигатори, механици и корабостроители, като последната беше с две направления – корпусници и механици. Всичките бяха за инженерно образование с 5 годишен срок при военен режим на обучение. Подбора се извършваше на основата на подадените автобиографии, конкурсни изпити по български език и математика и медицински преглед. Всички кандидат курсанти трябваше да се явим в Морско училище към 14 август. Но една част от всички кандидати, около 56 човека, сред които бях и аз, получихме телеграма да се явим предсрочно, към 11 юли.
На тази дата извиканите кандидати се събрахме в зала № 1 – залата на 3-ия етаж над централния вход на учебния корпус. Началникът на ВНВМУ, кап. 1 ранг Дичо Узунов обяви, че ни се предлага обучение в Съветско военноморско училище, без повече подробности. Никой не се отказа и всички издържахме успешно конкурсните изпити, но няколко младежи отпаднаха по медицински причини, единият от които бях аз. За попълване на необходимата бройка в края на юли бяха извикани още кандидати. И в началото на август бяха приети 45 човека (съгласно „Алманаха на възпитаниците – 2005 год.” те са 44, аз помня друга цифра – 52, а на юбилейната среща 2011 год. присъстващите "бакинци" казаха цифрата 45 човека и по-късно получих техния списък от Първан Марков... а в края на февруари 2012 год. се срещнах с Огнян Стоилов, който ме поправи и за подробностите около тяхното заминаване в Баку и полагането на военна клетва), които под командването на кап. лейт. Васил Апостолов преминаха минимална единичната подготовка и в края на м. август заминаха на обучение за офицери ракетчици (I-ви взвод за ракети "кораб-кораб" и II-ри взвод за ракети "бряг-кораб") в Каспийското висше военно морско училище „Сергей М. Киров” в гр. Баку, СССР. Военна клетва те са положили в края на м. декември в присъствието на българския военен аташе от посолството ни в Москва.
В основната група бяха над 1000 човека, т.е. по 7-8 за 1 място. След провеждането на изпитите и медицинския преглед в последните дни на август списъка на приетите и резервите беше обявен. Всеки един от този списък бе приет за интервю от Началника на училището.
На 1-ви септември 1961 год. приетите 130 нови курсанти се събрахме във ВНВМУ „Никола Й. Вапцаров” и започна обучението ни. Специалностите бяха разпределени по класни отделения така: навигаторите в класни отделения 101, 102 и 103 – общо 55 човека с взводни командири кап. лейт. Владимир Здравков и ст. лейт. Пенчо Велев; механиците в кл. отд. 121 и 122 – общо 35 човека с взводен командир ст. лейт. Васил Христов; корабостроителите в кл. отд. 111 – корпусници и 112 – механици по 20 човека всяко с взводен командир кап. лейт. Сава Савов. Ротен командир ни бе кап. лейт. Васил Апостолов, батальонен командир кап. 2 ранг Юли Илиев. В началото на 2-ри курс учебния батальон беше разделен на два – I-ви „Навигатори” с командир кап.2 ранг Пенев и II-ри „Механици” с командир кап.3 ранг Атанас Насков, в резултат и нашия випуск беше разделен на 2 роти... Командири на рота "Навигатори" бяха кап. лейт. Конда Душков (в последствие кап. 3 ранг) и в последната година кап.3 ранг Николай Икономов; взводен командир бе през цялото време ст. лейт. Пенчо Велев (в последствие кап. лейт.). Командир на рота "Механици" беше кап.лейт. Владимир Здравков (по-късно кап. 3 ранг); взводен командир на кл.отд.121 (обединено с кл.отд.122) в 3-ти курс стана кап.лейт. Георги Белчев, а в 5-ти курс ст.лейт. Мирослав Желязов; взводен командир на кл.отд. 111 и 112 във 2-ри курс бе кап.лейт. Никола Ангелов, а в 3-ти курс кап.лейт. Русин Борисов.
В края на 2-ри курс, лятото на 63 година, станаха две събития. Първото – прекратено бе обучението на групата в Каспийското висше военно морско училище в гр. Баку, СССР. След няколко месечна агитация да продължат обучението си във ВНВМУ или да дослужват една година като матроси във флота, всички бяха освободени от Морско училище и Военния флот и продължиха обучението си в различни граждански ВУЗ-ове, като им бяха признати двете години обучение. Е, един от тях - Петър Дамянов Кирилов, две години по-късно - през 65 година канидатства отново за навигатор за ВМФ, бе приет и записан направо в III-ти курс; така той завърши две години след нас - през 68 год. Второто бе разделянето на навигаторите и механиците от всички курсове за военния и гражданския флот. От тази, 1963 год., още с приемането си всички курсанти знаеха за направлението си на обучение. В резултат на това разделение навигаторите бяха преразпределени по класни отделения: в 101 отидоха навигаторите за ВМФ, останалите се разделиха в класни отделения 102 и 103. Тогава стана и обединяване на класните отделения 121 и 122 в класно отделение 121 (това е корекция на моите спомени, аз мислех, че обединяването на двете класни отделения механици стана в началото на 2-ри курс, но на юбилейната среща 2011 год. всички колеги от класното казаха, че бъркам) и Драгомир Янев премина от класно отделение 111 в класно отделение 121 с цел да се учи за механик за ВМФ.
В резултат на 5 годишното ни обучение на 25 септември 1966 год., като част от първия именуван випуск на висшите военни училища - „Великотърновски-1966”, завършиха 53 навигатори и 33 механици, от тях за военния флот по 14 навигатори и механици (още един механик завърши поради болест 1 година по-късно с разпределение за БМФ и един от Каспийското висше военно морско училище завърши 2 години по-късно с направление навигация за ВМС след повторно влизане през 1965 год. във ВНВМУ - както съм написал малко по-горе) и 38 корабостроители - по 19 от двете специалности. Отличник на випуска стана Драгомир Янев, от кл.отд.121, по разпределение за ВМФ и служил първите си години на подводниците - командир ел.моторна група, след това командир БЧ-5 и механик 8 ОДПЛ; от навигаторите първи по успех бе Иван Филипов, от кл. отд. 101, по разпределение за ВМФ и служил първата си година командир БЧ-3 на СКР "Дръзки" в 1 ОДПЛК. Ще добавя, че тези от нас, които бяха за гражданския флот и промишлеността бяха освободени в началото на август, без да им се дават дипломите, а само със служебна бележка за завършено обучение. И след кратък отпуск те започнаха работата си в гражданското корабоплаване и промишлеността - заводи и институти, които бяха през тези години в голям подем и им трябваха спешно току-що завършилите специалисти; от тях няколко човека започнаха работа като учители в професионални училища и техникуми А които бяхме за военния флот, след 20-дневен отпуск заминахме за Велико Търново и след още едно отлагане на датата (от 18.IX.) на 25.IX.66 година бяхме произведени в звание „лейтенант-инженер” и от следващия ден започна нашата служба в редиците на Военно Морския флот.
Всички ние имахме различна съдба във Военно морския флот, Параходствата БМФ и БРП, Океанския риболов, корабостроителната промишленост – заводите и научните институти и в професионалното образование за корабостроене и корабоплаване. Някои от нас в различни моменти излязоха от морските професии, но всички се чувствахме (убеден съм в това) дълбоко свързани с флота и морето, всички дадохме своя принос за осъществяването на Морската идея на Родината ни – да превърнем България в успешна морска страна! Точно в годините на нашето обучение и непосредствено след това в България ускорено се развиваше гражданския флот и корабостроенето, а военния флот крепнеше и се подготвяше за защита на морските граници на Родината ни в рамките на Варшавския договор – такова бе времето. През 1968 г. България бе призната за морска държава с търговски флот над 1 млн. БРТ и нейното име се произнасяше с уважение. Морско училище имаше признание сред държавите и световните корабопритежатели – през 1960 година то бе записано в списъка на международната морска организация (IMO), а в последните години авторитета му нарасна още повече. Тук ще спомена за пътя на някои от нас:
От военните механици ще спомена на първо място кап.2 ранг о.р. Драгомир Янев, отличника на випуска, механик на подводна лодка, а по-късно и на дивизиона, после служи в техническия отдел на ВМФ и след уволнението си през 85 год. от ВМФ плава като гл. механик в БМФ; кап.1 ранг о.р. Тодор Куртев завърши службата си като началник отдел Кадри в Щаба на ВМФ. От навигаторите ще отбележа кап.1 ранг доцент доктор Иван Филипов – втория по успех от випуска, дългогодишен преподавател и по-късно началник катедра „Обществени науки”; кап.1 ранг о.р. Захари Димитров завърши службата си като щурман на бригадата катери в Созопол; кап.1 ранг о.р. Ташо Ташев бе командир на дивизиона десантни кораби в Бургас (Атия).
От гражданските моряци почти всички механици бързо стигнаха до главен механик на кораб и дълги години плаваха с наши и чужди кораби. От тях Валентин Русев стана Заместник генерален директор на БМФ по техническата експлоатация; Никола Николов (сега Дековски) завърши трудовия си път в Морска администрация – Бургас; Цветан Нинов премина на работа в промишлеността и завърши жизнения си път като заместник директор на Завода за автобуси Чавдар в Ботевград. Почти всички навигатори плаваха като капитани на наши и чужди кораби. К.д.п. Димитър Мавров много години работи на високи длъжности в БМФ и известно време бе негов генерален директор, а след това пак плава като капитан на кораб; к.д.п. Александър Първанов много години е все несменяемият заместник директор на ДИК - Варна, сега ИА Морска администрация; к.д.п. Иван Ненчев беше един от успешните ръководители на Параходство „Балканшип”, а по-късно и в ръководството на Параходство БМФ; к.д.п. Манол Манолов завърши кариерата си като генерален директор на Бургаското пристанище. В гражданския флот първи защити правоспособност "капитан далечно плаване" през 1973 год. Живко Магдичев, а първи защити правоспособност "механик I степен" през 1971 год. Недялко Пенев - отново се доказа старата максима, че първи израстват в професията не отличниците...
От корабостроителите ще спомена ст.н.с. доктор Костадин Йосифов – от началото на Института по хидродинамика през 1973 година (сега и по аеродинамика) той е в неговия състав и е дългогодишен негов директор; Михаил Бъчваров се реализира като преподавател в Техникума по корабостроене и корабоплаване и достигна до директор на техникума, а по-късно бе и преподавател във ВВМУ; Никола Андреев работи само в Корабостроителния завод „Г. Димитров” – Варна и почина като негов генерален директор; Любомир Живков работи на различни ръководни длъжности в Корабостроителния завод „Г. Димитров” – Варна, по-късно в Кораборемонтния завод „Одесос” – Варна и почина като негов главен инженер; ст.н.с. доктор Богдан Угърчински, д-р хонорис кауза на МГУ Ломоносов, Москва, работи на различни ръководни длъжности в информационни институти на България и СИВ.
От нашите редици си отидоха вече доста другари, някои твърде рано, други по-късно. Вечна им памет, да сведем глава и да ги помним – те заслужават това! В живота това е в определен смисъл нормално – всичко има край, жалко е когато той идва твърде рано.
Като поместваме спомените си и запазените снимки на този сайт всеки един от нас ще се връща към тези славни млади години. Но сайта ще го посещават и други, навярно част от тях ще се интересуват от морската професия и ще търсят отговор на въпроса – интересна ли е морската професия и има ли смисъл обучаването в Морско училище. Нека да им отговорим: Морско училище имаше прекрасни преподаватели и възпитатели, такива има и сега, ще има и в бъдеще, които ще Ви дадат всички необходими знания и ще възпитат във възпитаниците на морската Алма Матер най-важните качества за работа в трудните корабни условия. И това ще Ви даде огромни възможности за работа на море, но също и в много други отрасли на икономиката на България и по света.
Допъпнение от Дончо Донев (111) с данни, извлечени от първата му "Самолична книжка на войника":
Полагане на военна клетва : 12 ноември 1961 г.
Първи гарнизонен отпуск : 12 ноември 1961 г. от 13:00 до 21:00 ч.
Продължителност на гарнизонния отпуск през първи курс: 13:00 до 21:00 ч. или 16:00 до 22:00 ч.
Присвоено първо войнско звание ("Старши матрос") на 23.07.1962 г.
Присвоено второ войнско звание ("Старшина втора степен") на 03.10.1962 г.
Присвоено трето войнско звание ("Старшина първа степен") на 21.09.1963 г.
Присвоено четвърто войнско звание ("Главен старшина") на 22.09.1964 г.
Присвоено пето войнско звание ("Мичман") на 07.08.1965 г.(само за младшите командири)
Ползван първи (зимен) домашен отпуск (11 дни) от 25.01.1962 г.до 04.02.1962 г.
Ползван втори (летен) домашен отпуск (22 дни) от 09.09.1962 г.до 30.09.1962 г.
През 1961 год. обявените специалностите за прием в Морско Училище бяха 3: навигатори, механици и корабостроители, като последната беше с две направления – корпусници и механици. Всичките бяха за инженерно образование с 5 годишен срок при военен режим на обучение. Подбора се извършваше на основата на подадените автобиографии, конкурсни изпити по български език и математика и медицински преглед. Всички кандидат курсанти трябваше да се явим в Морско училище към 14 август. Но една част от всички кандидати, около 56 човека, сред които бях и аз, получихме телеграма да се явим предсрочно, към 11 юли.
На тази дата извиканите кандидати се събрахме в зала № 1 – залата на 3-ия етаж над централния вход на учебния корпус. Началникът на ВНВМУ, кап. 1 ранг Дичо Узунов обяви, че ни се предлага обучение в Съветско военноморско училище, без повече подробности. Никой не се отказа и всички издържахме успешно конкурсните изпити, но няколко младежи отпаднаха по медицински причини, единият от които бях аз. За попълване на необходимата бройка в края на юли бяха извикани още кандидати. И в началото на август бяха приети 45 човека (съгласно „Алманаха на възпитаниците – 2005 год.” те са 44, аз помня друга цифра – 52, а на юбилейната среща 2011 год. присъстващите "бакинци" казаха цифрата 45 човека и по-късно получих техния списък от Първан Марков... а в края на февруари 2012 год. се срещнах с Огнян Стоилов, който ме поправи и за подробностите около тяхното заминаване в Баку и полагането на военна клетва), които под командването на кап. лейт. Васил Апостолов преминаха минимална единичната подготовка и в края на м. август заминаха на обучение за офицери ракетчици (I-ви взвод за ракети "кораб-кораб" и II-ри взвод за ракети "бряг-кораб") в Каспийското висше военно морско училище „Сергей М. Киров” в гр. Баку, СССР. Военна клетва те са положили в края на м. декември в присъствието на българския военен аташе от посолството ни в Москва.
В основната група бяха над 1000 човека, т.е. по 7-8 за 1 място. След провеждането на изпитите и медицинския преглед в последните дни на август списъка на приетите и резервите беше обявен. Всеки един от този списък бе приет за интервю от Началника на училището.
На 1-ви септември 1961 год. приетите 130 нови курсанти се събрахме във ВНВМУ „Никола Й. Вапцаров” и започна обучението ни. Специалностите бяха разпределени по класни отделения така: навигаторите в класни отделения 101, 102 и 103 – общо 55 човека с взводни командири кап. лейт. Владимир Здравков и ст. лейт. Пенчо Велев; механиците в кл. отд. 121 и 122 – общо 35 човека с взводен командир ст. лейт. Васил Христов; корабостроителите в кл. отд. 111 – корпусници и 112 – механици по 20 човека всяко с взводен командир кап. лейт. Сава Савов. Ротен командир ни бе кап. лейт. Васил Апостолов, батальонен командир кап. 2 ранг Юли Илиев. В началото на 2-ри курс учебния батальон беше разделен на два – I-ви „Навигатори” с командир кап.2 ранг Пенев и II-ри „Механици” с командир кап.3 ранг Атанас Насков, в резултат и нашия випуск беше разделен на 2 роти... Командири на рота "Навигатори" бяха кап. лейт. Конда Душков (в последствие кап. 3 ранг) и в последната година кап.3 ранг Николай Икономов; взводен командир бе през цялото време ст. лейт. Пенчо Велев (в последствие кап. лейт.). Командир на рота "Механици" беше кап.лейт. Владимир Здравков (по-късно кап. 3 ранг); взводен командир на кл.отд.121 (обединено с кл.отд.122) в 3-ти курс стана кап.лейт. Георги Белчев, а в 5-ти курс ст.лейт. Мирослав Желязов; взводен командир на кл.отд. 111 и 112 във 2-ри курс бе кап.лейт. Никола Ангелов, а в 3-ти курс кап.лейт. Русин Борисов.
В края на 2-ри курс, лятото на 63 година, станаха две събития. Първото – прекратено бе обучението на групата в Каспийското висше военно морско училище в гр. Баку, СССР. След няколко месечна агитация да продължат обучението си във ВНВМУ или да дослужват една година като матроси във флота, всички бяха освободени от Морско училище и Военния флот и продължиха обучението си в различни граждански ВУЗ-ове, като им бяха признати двете години обучение. Е, един от тях - Петър Дамянов Кирилов, две години по-късно - през 65 година канидатства отново за навигатор за ВМФ, бе приет и записан направо в III-ти курс; така той завърши две години след нас - през 68 год. Второто бе разделянето на навигаторите и механиците от всички курсове за военния и гражданския флот. От тази, 1963 год., още с приемането си всички курсанти знаеха за направлението си на обучение. В резултат на това разделение навигаторите бяха преразпределени по класни отделения: в 101 отидоха навигаторите за ВМФ, останалите се разделиха в класни отделения 102 и 103. Тогава стана и обединяване на класните отделения 121 и 122 в класно отделение 121 (това е корекция на моите спомени, аз мислех, че обединяването на двете класни отделения механици стана в началото на 2-ри курс, но на юбилейната среща 2011 год. всички колеги от класното казаха, че бъркам) и Драгомир Янев премина от класно отделение 111 в класно отделение 121 с цел да се учи за механик за ВМФ.
В резултат на 5 годишното ни обучение на 25 септември 1966 год., като част от първия именуван випуск на висшите военни училища - „Великотърновски-1966”, завършиха 53 навигатори и 33 механици, от тях за военния флот по 14 навигатори и механици (още един механик завърши поради болест 1 година по-късно с разпределение за БМФ и един от Каспийското висше военно морско училище завърши 2 години по-късно с направление навигация за ВМС след повторно влизане през 1965 год. във ВНВМУ - както съм написал малко по-горе) и 38 корабостроители - по 19 от двете специалности. Отличник на випуска стана Драгомир Янев, от кл.отд.121, по разпределение за ВМФ и служил първите си години на подводниците - командир ел.моторна група, след това командир БЧ-5 и механик 8 ОДПЛ; от навигаторите първи по успех бе Иван Филипов, от кл. отд. 101, по разпределение за ВМФ и служил първата си година командир БЧ-3 на СКР "Дръзки" в 1 ОДПЛК. Ще добавя, че тези от нас, които бяха за гражданския флот и промишлеността бяха освободени в началото на август, без да им се дават дипломите, а само със служебна бележка за завършено обучение. И след кратък отпуск те започнаха работата си в гражданското корабоплаване и промишлеността - заводи и институти, които бяха през тези години в голям подем и им трябваха спешно току-що завършилите специалисти; от тях няколко човека започнаха работа като учители в професионални училища и техникуми А които бяхме за военния флот, след 20-дневен отпуск заминахме за Велико Търново и след още едно отлагане на датата (от 18.IX.) на 25.IX.66 година бяхме произведени в звание „лейтенант-инженер” и от следващия ден започна нашата служба в редиците на Военно Морския флот.
Всички ние имахме различна съдба във Военно морския флот, Параходствата БМФ и БРП, Океанския риболов, корабостроителната промишленост – заводите и научните институти и в професионалното образование за корабостроене и корабоплаване. Някои от нас в различни моменти излязоха от морските професии, но всички се чувствахме (убеден съм в това) дълбоко свързани с флота и морето, всички дадохме своя принос за осъществяването на Морската идея на Родината ни – да превърнем България в успешна морска страна! Точно в годините на нашето обучение и непосредствено след това в България ускорено се развиваше гражданския флот и корабостроенето, а военния флот крепнеше и се подготвяше за защита на морските граници на Родината ни в рамките на Варшавския договор – такова бе времето. През 1968 г. България бе призната за морска държава с търговски флот над 1 млн. БРТ и нейното име се произнасяше с уважение. Морско училище имаше признание сред държавите и световните корабопритежатели – през 1960 година то бе записано в списъка на международната морска организация (IMO), а в последните години авторитета му нарасна още повече. Тук ще спомена за пътя на някои от нас:
От военните механици ще спомена на първо място кап.2 ранг о.р. Драгомир Янев, отличника на випуска, механик на подводна лодка, а по-късно и на дивизиона, после служи в техническия отдел на ВМФ и след уволнението си през 85 год. от ВМФ плава като гл. механик в БМФ; кап.1 ранг о.р. Тодор Куртев завърши службата си като началник отдел Кадри в Щаба на ВМФ. От навигаторите ще отбележа кап.1 ранг доцент доктор Иван Филипов – втория по успех от випуска, дългогодишен преподавател и по-късно началник катедра „Обществени науки”; кап.1 ранг о.р. Захари Димитров завърши службата си като щурман на бригадата катери в Созопол; кап.1 ранг о.р. Ташо Ташев бе командир на дивизиона десантни кораби в Бургас (Атия).
От гражданските моряци почти всички механици бързо стигнаха до главен механик на кораб и дълги години плаваха с наши и чужди кораби. От тях Валентин Русев стана Заместник генерален директор на БМФ по техническата експлоатация; Никола Николов (сега Дековски) завърши трудовия си път в Морска администрация – Бургас; Цветан Нинов премина на работа в промишлеността и завърши жизнения си път като заместник директор на Завода за автобуси Чавдар в Ботевград. Почти всички навигатори плаваха като капитани на наши и чужди кораби. К.д.п. Димитър Мавров много години работи на високи длъжности в БМФ и известно време бе негов генерален директор, а след това пак плава като капитан на кораб; к.д.п. Александър Първанов много години е все несменяемият заместник директор на ДИК - Варна, сега ИА Морска администрация; к.д.п. Иван Ненчев беше един от успешните ръководители на Параходство „Балканшип”, а по-късно и в ръководството на Параходство БМФ; к.д.п. Манол Манолов завърши кариерата си като генерален директор на Бургаското пристанище. В гражданския флот първи защити правоспособност "капитан далечно плаване" през 1973 год. Живко Магдичев, а първи защити правоспособност "механик I степен" през 1971 год. Недялко Пенев - отново се доказа старата максима, че първи израстват в професията не отличниците...
От корабостроителите ще спомена ст.н.с. доктор Костадин Йосифов – от началото на Института по хидродинамика през 1973 година (сега и по аеродинамика) той е в неговия състав и е дългогодишен негов директор; Михаил Бъчваров се реализира като преподавател в Техникума по корабостроене и корабоплаване и достигна до директор на техникума, а по-късно бе и преподавател във ВВМУ; Никола Андреев работи само в Корабостроителния завод „Г. Димитров” – Варна и почина като негов генерален директор; Любомир Живков работи на различни ръководни длъжности в Корабостроителния завод „Г. Димитров” – Варна, по-късно в Кораборемонтния завод „Одесос” – Варна и почина като негов главен инженер; ст.н.с. доктор Богдан Угърчински, д-р хонорис кауза на МГУ Ломоносов, Москва, работи на различни ръководни длъжности в информационни институти на България и СИВ.
От нашите редици си отидоха вече доста другари, някои твърде рано, други по-късно. Вечна им памет, да сведем глава и да ги помним – те заслужават това! В живота това е в определен смисъл нормално – всичко има край, жалко е когато той идва твърде рано.
Като поместваме спомените си и запазените снимки на този сайт всеки един от нас ще се връща към тези славни млади години. Но сайта ще го посещават и други, навярно част от тях ще се интересуват от морската професия и ще търсят отговор на въпроса – интересна ли е морската професия и има ли смисъл обучаването в Морско училище. Нека да им отговорим: Морско училище имаше прекрасни преподаватели и възпитатели, такива има и сега, ще има и в бъдеще, които ще Ви дадат всички необходими знания и ще възпитат във възпитаниците на морската Алма Матер най-важните качества за работа в трудните корабни условия. И това ще Ви даде огромни възможности за работа на море, но също и в много други отрасли на икономиката на България и по света.